Вродената амавроза на Лебер (Leber congenital amaurosis (LCA)) може да не е припозната като едно от конгнитивните смущения, но въпреки това представлява най-често срещаната причина за детска слепота. Изследователи от института Scheie Eye Institute в Perelman School of Medicine към Университета в Пенсилвания (University of Pennsylvania (UPenn)) публикуваха вълнуващи нови данни, показващи успеха на нова терапия, която подобрява зрението на деца, засегнати от LCA в малко клинично проучване. Откритията от проучването са публикувани в Nature Medicine в статия, озаглавена „Ефект на интравитреален антисенс олигонуклеотид върху зрението при вродена амавроза на Лебер, дължаща се на дефект на ресничестия фоторецептор“.
„Беше много вълнуващо да видим един от пациентите да се подобрява от това да може да различава светлина от тъмнина до това да чете много букви на зрителната таблица 2 месеца след първата инжекция“ отбелязва главния научен изследовател д-р Артур Сайдесаян (Artur Cideciyan, Ph.D.), професор по офталмология в UPenn. „Затова, извършихме подробен междинен анализ на всички резултати на всички пациенти.“
Лечението е разработено за пациенти с СЕР290 мутации и диагноза LCA. СЕР290 играе ролята на врата между две отделения на фоторецепторни клетки – вид сензорен неврон намиращ се в ретината, който преобразува светлината в сигнали, които осигуряват зрение. Основната фоторецепторна слепота – като тази придизвикана от СЕР290 мутации – е най-често срещаната форма на LCA и към момента е нелечима.
В това клинично проучване, проведено в САЩ и Европа, участниците са получили вътреочни инжекции с олигонуклеотид – къса РНК молекула – създадена да намали нивата на мутиралия СЕР290 протеин във фоторецепторите и да възстанови ретиналната фунция.
Десет пациенти са получили поне една инжекция в окото с по-намалено зрение. Три месеца след първата си инжекция, половината пациенти са демонстрирали подобрение в зрителната си острота, измерена от способността да четат букви или да различат посоката на черно-бели решетки.
Най-базисната функция на фоторецепторите е да получават и след това предават сигнал за светлина. Този аспект на зрението е изпробвана при пациенти чрез мигаща светлина в тъмнина и измерване на най-слабата доловена от пациента премигваща светлина. Очите, на които е приложено лечението, са успяли да доловят средно шест пъти по-слаба светлина три месеца след инжектирането в сравнение с преди. Резултатите са статистически значими. Опити с два цвята мигаща светлина сочат, че конусовидните фоторецептори, използвани за дневно зрение са тези, които се подобряват от лечението.
„Тази терапия, предназначена да поправи генетичния дефект в LCA10 е пробив в стратегията за лечение и ще отвори пътя за клинични опити при други пациенти с това и подобни състояния, които за момента са нелечими,“ отбеляза съводещия проучването учен д-р Самюел Джейкъбсън (Samuel Jacobson, M.D., Ph.D.), професор по офталмология в UPenn.
Всички пациенти включени досега в проучването са имали две различни мутации на CEP290. Мутацията p.Cys998X причиняваща сплайсинг дефект се среща при всички пациенти и е била специално таргетирана от олигонуклеотида.
„Проведохме екстремна форма на персонализирано лекарство, с което таргетираме не само определен ген, а конкретна мутация в един ген,“ казва в заключение д-р Сайдесаян. “Задоволяващо е да видиш клинични доказателства подкрепящи действията на този олигонуклеотид предсказани от основната наука. В бъдеще се надяваме да оценим пациенти носещи две идентични сплайсинг мутации, за да установим дали ефикасността на инжекцията могат да бъдат дори по-големи.“