Глаукома с нормално вътреочно налягане 

При глаукома с нормално вътреочно налягане се наблюдава увреждане на оптичния нерв, въпреки че вътреочното налягане е с нормални стойности. 

Какво представлява глаукома с нормално вътреочно налягане?

Това е състояние, при което оптичния нерв се уврежда без да се надвишава средното вътреочно налягане (обикновено е между 12-21mm Hg). 

С какво се различава от другите форми на глаукома?

Хората засегнати от глаукома с нормално вътреочно налягане  обикновено имат аномалии на зрителното поле по-близо до центъра на зрението. Освен това се наблюдават по-често кръвоизливи в малките кръвоносни съдове на оптичния нерв при пациенти страдащи от глаукома с нормално вътреочно налягане отколкото при такива с първична откритоъгълна глаукома. Глаукома с нормално вътреочно налягане се свързва  с мигрени и ниско кръвно налягане. 

Какво причинява глаукома с нормално вътреочно налягане?

Офталмолозите смятат, че развитието на този вид глаукома е свързано с други фактори които не са свързани с вътреочното налягане. Тези фактори могат да бъдат аномалии в кръвоснабдяването на оптичния нерв и структурна слабост на тъканта на оптичния нерв. Учените продължават да изследват защо някои оптични нерви се увреждат при сравнително ниски стойности на вътреочно налягане. 

Диагностициране

Глаукома с нормално вътреочно налягане се диагностицира чрез същите тестове, които се използват за диагностициране на първична откритоъгълна глаукома. Като допълнение вашият офталмолог може да извърши няколко измервания на вътреочното налягане по различно време на деня, за да е сигурен, че вътреочното налягане е в норма. При някои случаи, ако оптичния нерв не изглежда като засегнат от глаукома вашият лекар може да назначи образна диагностика на мозъка и оптичния нерв, за да изключи други причини за увреждането на оптичния нерв. 

Лечение

Кръвоснабдяването на оптичния нерв може би играе ключова роля за развитието на глаукома с нормално вътреочно налягане, но на този етап няма лечение, което да го коригира. Прекаляване с медикаменти за високо кръвно налягане може да повлияе негативно на кръвоснабдяването на оптичния нерв. Обсъдете с вашия лекар дозировката на предписаните лекарства за поддържане на оптимално кръвно налягане.

Вторична глаукома

Вторичната глаукома се отнася до всеки вид глаукома, при която има идентифицирана причина за повишеното вътреочно налягане, което причинява увреждане на оптичния нерв и загуба на зрение.

Също като първичната глаукома, вторичната може да бъде откритоъгълна и закритоъгълна и може да се прояви на едното или двете очи. 

Вторичната глаукома може да бъде причинена от нараняване на окото, възпаление, определени лекарства, например стероиди и при тежки случаи на катаракта или диабет в напреднал стадий. Лечението зависи от основното заболяване, но обикновено включва медикаменти, лазерна хирургия или конвенционална хирургична намеса. 

Пигментна глаукома

Пигментна дисперсия

Синдром на пигментната дисперсия е състояние, при което пигмент от задната част на ириса (цветната част на окото) се освобождава и се “заклещва”  в дренажната система на окото. Пигментът може да запуши дренажните канали, което да доведе до повишено вътреочно налягане. 

Характеристиките на синдрома на пигментната дисперсия като натрупване на пигмент в дренажната система и зоните със загуба на пигмент на ириса могат да бъдат открити при очен преглед. 

Синдрома на пигментна дисперсия най-често се проявява при млади мъже с късогледство. Вътреочното налягане може да се повиши значително по време на физически упражнения, но обикновено се връща в нормали граници. 

Тези промени във вътреочното налягане могат да предизвикат симптоми като размазано зрение или пръстени с цветовете на дъгата около светлини. С нарастването на възрастта на пациента има по-малко пигментна дисперсия, но въпреки това той все още е изложен на риск от развитие на глаукома.  

Как синдрома на пигментната дисперсия причинява глаукома?

Синдрома на пигментната дисперсия може да доведе до перманентно увреждане на дренажната система на окото и повишено вътреочно налягане. С течение на времето това повишено вътреочно налягане може да увреди оптичния нерв причинявайки пигментна глаукома. Нелекуваната глаукома може да доведе до загуба на зрение и дори слепота. 

Лечение

Лечението на пигментна глаукома се състои в това да се понижи вътреочното налягане чрез медикаменти, лазери и хирургия. За съжаление е много трудно да се намали или спре освобождаването на пигмент от ириса, затова фокусът на лечението е да се намали вътреочното налягане. 

Медикаментите за намаляване на вътреочното налягане действат по два начина – или намаляват течността в окото или увеличават течността извън окото. В зависимост от това колко е напреднало заболяването могат да бъдат извършени лазерна операция или инвазивна операция. 

Синдрома на пигментната дисперсия е рисков фактор за развитие на глаукома и хората диагностицирани с това състояние трябва да бъдат проследявани редовно. Пациентите с пигментна глаукома могат да бъдат лекувани успешно и благодарение на модерните методи за лечение, тези пациенти могат да поддържат много добро зрение.

Детска глаукома

Детската глаукома е със средна честота 1/10 000 деца. В повечето случаи се диагностицира до шестия месец на детето.

Видове детска глаукома

Детската глаукома е резултат от анормалното развитие на дренажната система на окото и най-често се характеризира с възрастта на настъпване. Първичната вродена глаукома се развива от раждането до 3 годишна възраст, а юношеската откритоъгълна глаукома се развива след три годишна възраст. 

Детска глаукома може да се развие и като резултат от травма на окото, възпаление или след операция за премахване на катаракта или в следствие от лечение със стероиди. 

Как да разберем дали детето ни има глаукома?

Децата с първична вродена глаукома обикновено биват диагностицирани през първата година. Симптомите, които могат да бъдат забелязани са сълзене, оголемени очи, замъглени роговици, избягване на ярка светлина и присвиване на клепачите. 

При по-големите деца страдащи от юношеска глаукома обичайно няма симптоматика, също като при възрастните, но биха могли да опишат дискомфорт в очите свързан с друго състояние, което причинява глаукомата. Симптомите включват чувствителност към светлина, загуба на зрение, проблеми с адаптацията към тъмнина, главоболие или болка в очите и постоянно зачервени очи. 

Какво да правим при съмнение, че детето ни има глаукома?

Ключът към запазването на зрението е в ранната диагноза и лечение. При наличие на някой от гореспоменатите симптоми или подозрение за някакъв проблем със зрението трябва детето да бъде прегледано от офталмолог. Навременната диагноза и правилното лечение са най-добрите начини за запазване на зрението. 

Лечението на детска глаукома вкючва медикаменти и операция. Редовните проследяващи прегледи са много важни. С правилни и навременни грижи детето може да живее нормален живот с добро зрение. 

Ексфолиативна глаукома

При някои пациенти глаукомата се развива с т.нар. ексфолиативен синдром. Ексфолиативната глаукома е най-често идентифицираната вторична форма на откритоъгълна глаукома.

При този вид глаукома се наблюдава анормално натрупване на протеини в дренажната система и други структури на окото. Това е вид откритоъгълна глаукома, която има уникални характеристики и физически находки. 

По-често се среща при определени етноси, например руснаци, скандинавци, гърци, индийци и др. Наличието на генна аномалия отскоро се асоциира с това конкретно състояние. 

Като цяло, пациентите с ексфолиативна глаукома имат по-високо вътреочно налягане и по-бърза прогресия на заболяването отколкото пациентите с класическа първична откритоъгълна глаукома. Причината най-вероятно се дължи на анормалния протеин и свързания с него пигмент, който блокира дренажните структури на окото. 

Защо е важно да знаем, че имаме този вид глаукома?

Пациентите с ексфолиативна глаукома често пъти имат повече епизоди с високо вътреочно налягане, по-големи флуктуации и по-високи пикови стойности на вътреочното налягане в сравнение с пациенти с друг вид глаукома. Като цяло ексфолиативната глаукома е по-труден за контролиране само с лекарствени средства. Често пъти пациентите с този вид глаукома се нуждаят от по-агресивно лечение и операция. Необходимо е проследяващите прегледи да са на по-малки интервали, за да може да се проследи прогресията на заболяването. 

Пациентите с ексфолиативна глаукома се повлияват добре от селективна лазерна трабекулопластика, вероятно заради по-пигментиралата мрежа и по-високата концентрация на ензими в мрежата, наречени матрични металопротеинази, които се активират от лазерната трабекулопластика. Хората засегнати от това състояние се повлияват добре от повечето видове хирургични интервенции за глаукома. 

Още една причина да знаем дали има ексфолиация е че тези пациенти понякога имат трудности при катарактална хирургия. Анормалният протеин, който се наблюдава при това заболяване се позиционира върху зонулите на лещата (суспензорни влакна, които държат лещата на мястото ѝ) и ги отслабва. При повечето пациенти може да се модифицира хирургичната техника за постигане на по-добри резултати. 

Необходимо ли е генетично изследване?

Генетичното изследване може да даде насоки, но чрез преглед с биомикроскоп лесно могат да се видят характерните за болестта симптоми (особено, ако зениците са разширени), съответно скъпи генетични изследвания не са необходими. 

За да бъде открита ексфолиативна глаукома се налага преглед с разширяване на зениците и това е една от причините прегледите с разширяване на зениците да са толкова важни.

Неоваскуларна глаукома

Тази вторична форма на глаукома се причинява от анормално образуване на нови кръвоносни съдове върху ирисът и дренажната система на окото.

Какво представлява неоваскуларната глаукома?

Неоваскуларната глаукома (НВГ) е вид вторична глаукома свързана с други състояния, които предизвикват намален кръвоток към ретината (чувствителния към светлина слой в задната част на окото). Когато ретината не е достатъчно кръвоснабдена произвежда растежен фактор (васкуларен ендотелиален растежен фактор или ВЕРФ), който помага за образуването на нови кръвоносни съдове. Новоформиралите се кръвоносни съдове са пропускливи и могат да причинят кървене и възпаление. Могат, също така, да се развият на неправилно място в окото. Когато новите кръвоносни съдове се формират върху дренажните канали на окото пречат на течността да се оттече през трабекуларната мрежа. Това води до повишено вътреочно налягане, което може да увреди оптичния нерв. 

Симптоми

Симптомите на НВГ включватболка или дискомфорт, зачервяване на очите и загуба на зрение. Този вид глаукома никога не се проявява самостоятелно и винаги се свързва с други аномалии, например оклузия на ретиналната вена и диабет. 

Лечение

Лечението е двуетапно. Прилежащия ретинален проблем се лекува с лекарствени инжекции за блокиране на васкуларния ендотелиален растежен фактор, за да се спре образуването на нови кръвоносни съдове. Втория етап е лечението на глаукомата и понижаването на вътреочното налягане. При неоваскуларната глаукома медикаментите за намаляване на вътреочното налягане обичайно са неефективни и на повечето пациенти се налага някаква процедура, например глаукомно дренажно устройство или лазерна циклофотокоагулация. Изборът на процедура зависи от етапа на заболяването и количеството загубено зрение. 

Превенция

Неоваскуларната глаукома е трудна за лечение, затова превенцията е за предпочитане. Рисковата група за развитие на това заболяване, като хората страдащи от пролиферативна диабетна ретинопатия, трябва да посещават офталмолог по-често. При прегледа лекарят проверява ириса за признаци на нови кръвоносни съдове. 

Неоваскуларната глаукома винаги е предизвикателство за лечение, но в много от случаите зрението може да бъде запазено, особено ако НВГ бъде открита в ранен етап на развитие.

Увеитична глаукома

Увеитичната глаукома е често срещано усложнение при пациенти страдащи от увеит, с честота около 20%. За много от пациентите с увеитична глаукома е трудно да се справят със заболяването, но при съвременните методи за лечение много пациенти успяват за запазят отлично зрение.

Какво представлява увеитът?

Очните възпалителни състояния (увеит) могат да настъпят по множество причини и за съжаление, глаукомата може да засегне около 20% от тези пациенти. Някои от тези заболявания засягат само едното око, например хетерохромен увеит на Фуч, синдром на Поснер-Шлосман и херпетичен увеит. Други видове, например юношески идиопатичен артрит, анкилозиращ спондилит и саркоидоза, могат да засегнат и двете очи. 

Лечение

Лечението на увеита зависи от причината. Обичайното лечение включва кортикостероиди – клас медикаменти с противовъзпалително действие. Стероидните лекарства обикновенно се приемат под формата на очни капки, но могат да бъдат инжектирани в или около окото или да се приемат под формата на таблетки. Увеит може да се лекува и с имуномодулатори, антибиотици или противовирусни лекарства в случаите на съществуваща инфекция. 

Как увеитът причинява глаукома?

Връзката между увеит и глаукома е сложна. Известно е, че глаукомата е оптична невропатия, като повишеното вътреочно налягане се смята за основен рисков фактор. Увеитът може да причини повишено вътреочно налягане когато отпадък от възпалението запуши трабекуларната мрежа, като по този начин намалява оттичането на течност от окото. В дългосрочен план възпалението може да причини белези на тъкантта, възпрепятствайки оттичането на течност. Като допълнение, кортикостероидното лечение може да повиши вътреочното налягане като страничен ефект на медикамента. 

Лечение

Има множество методи за лечение на това многостранно заболявне. Лечението обикновено изисква лекарски екип, който да работи зaедно. Ревматолог може да предпише орален лекарствен продукт или дори венозни медикаменти, с цел овладяване на първичното възпаление. За намаляване на вътреочното налягане офталмолог ще предпише някое от стандартните лекарства за намаляване на вътреочно налягане, както при останалите видове глаукома. Лазерни процедури не се препоръчват, защото могат да задълбочат възпалението. В случаите, в които глаукомата не се повлиява от медикаменти се прилага оперативна интервенция за поставяне на устройство за дренаж. 

Пациентите страдаши от увеитична глаукома често срещат затруднения с овладяване на състоянието, но със съвременните методи за лечение повечето пациенти съумяват да поддържат отлично зрение.

Посттравматична глаукома

Посттравматичната глаукома се причинява от нараняване на окото. Може да настъпи непосредствено след травмата на окото или години след нея. Тя може да бъде предизвикана от наранявания на окото причинени от удар или прободни рани. 

Състояния като голямо късогледство, предшестваща травма, инфекция или предходна операция могат да направят окото по-уязвимо. 

Удар с тъп предмет

Най-честата причина за посттравматична глаукома е внезапна травма от удар с тъп предмет, която представлява травма без проникване в окото, например удар по главата или директен удар на окото. 

В повечето случаи нараняването е свързано със спортни дейности, например бокс. Обикновено течността в окото изтича през предната част на окото през зеницата, след което се абсорбира в кръвообръщението през мрежа от дренажни канали, разположени около външния ръб на ириса. При наличието на удар с тъп предмет може да се увреди тази система. Най-честата причина е разкъсване на цилиарното тяло, което е тази част от окото, която произвежда очна течност. Това може да причини кръвоизлив в окото. 

Излшното количество кръв, плазма и остатъци могат да се натрупат и да запушат дренажната система. Това може да доведе до повишаване на вътреочното налягане, което може да увреди оптичния нерв. 

Повишеното вътреочно налягане в следствие от удар в повечето случаи е временно, но е важно да се извършват редовни контролни прегледи. 

В някои случаи нараняването на дренажните канали на окто може да причини белези, които пречат на оттичането на течност и могат да причинят глаукома. Този вид глаукома се нарича глаукома с рецесионен ъгъл и може да настъпи години след първоначалното нараняване. 

Лечение

Повишеното вътреочно налягане причинено от удар се лекува като се поддържа вътреочното налягане в безопасни нива докато окото успее да дренира излишната кръв. Като първа стъпка за контролиране на вътреочното налягане се предписват медикаменти за глаукома, като не е изключено да се наложи хирургична операция.

Глаукома с рецесионен ъгъл се вижда при преглед като разкъсване в основата на ириса, където се намират дренажните канали. Този вид глаукома е труден за лечение. Лечението може да включва медикаменти предназначени да намалят производството на течност в окото, лазерна хирургия или филтрираща хирургия. 

Наранявания с проникване в окото

Посттравматична глаукома може да се причини от травми с проникване в окото, като тези причинени от остри предмети или летящи отломки. Обичайно вътреочното налягане е по-ниско веднага след нараняването. Когато раната се затвори може да се появи подуване, раздразнение и да настъпи кървене на тъканите в окото, което да причини повишаване на вътреочното налягане. 

Краткосрочните повишения на вътреочното налягане се контролират по подобен начин като при случаите на удар с тъп предмет, но увредена тъкан и наличието на белези може да причини запушване на дренажните канали. 

Лечение

Глаукома причинена от травма с проникване в окото се лекува най-добре с превантивни мерки когато настъпи нараняването. Кортикостероидните и антибиотични медикаменти са важен компонент от лечението, с цел превенция от увреждане на тъканта и появата на белези. Първоначално лечението може да включва и оперативна намеса за отстраняване на излишна очна течност и намаляване на подута тъкан. 

При развитие на дългосрочна глаукома се най-често се предписват лекарства за намаляване на производството на очна течност като първа стъпка от лечението, последвана от филтърна операция.