Херпес зостер офталмикус се диагностицира когато вирусът варицела-зостер се реактивира в лицевия нерв. Той засяга един на всеки четири случая на херпес зостер. Повечето хора с херпес зостер офталмикус имат мехурест обрив на лицето. Макар и рядко, някои от тях могат да развият конюнктивит, кератит, увеит и парези на черепно-мозъчни нерви, които отговарят за движението на очите в следствие на херпес зостер офталмикус. Дълготрайните последици от офталмологична зостер инфекция включват хронични очни възпаления, загуба на зрение и силна болка. Навременната диагноза и лечение са критично важни за ограничаване на неблагоприятни последици. 

Въпреки че херпес зостер офталмикус най-често се изразява с класическия за херпес зостер обрив, при малък брой хора може проявлението да е само офталмологично, концентрирано основно в роговицата. Дали херпес зостер инфекцията ще засегне очите не се определя от възраст, пол или тежестта на заболяването. 

Най-сериозни последици за очите се наблюдават когато е засегнат назоцилиарният клон на очния нерв, тъй като той отговаря за движението на очните ябълки. 

Диагноза

Диагнозата се поставя въз основа на обрива, който трябва да е разположен на лицето и често пъти засяга и върха на носа (белег на Хъчинсън). Офталмологичното проявление се изразява с зачервяване на окото, сълзене, сухо око, болка в окото, чувствителност към светлина и намалена зрителна острота. 

Рискови фактори

Всеки човек прекарал варицела е застрашен от развитие на херпес зостер в някакъв етап от живота си. Най-рисковите фактори са:

• Възраст над 50 години
• Отслабен имунитет (онкоболни, болни от ХИВ, хора на имуносупресивно лечение)
• Стрес и умора

Усложнения

Блефарит и конюнктивит

Херпес зостер офталмикус често пъти засяга клепачите. Пациентите могат да развият блефарит (възпаление на клепачите) и птоза (увисване на горния клепач) в следствие на оток и възпалението. В повечето случаи се наблюдават мехурести лезии върху клепачите. 

Конюнктивата е лигавицата, която покрива предната част на очната ябълка (без роговицата) и вътрешните повърхности на клепачите. Обикновено тя е прозрачна и гладка. Конюнктивит е възпаление на конюнктивата и е едно от най-често срещаните усложнения на херпес зостер офталмикус. Конюнктивата изглежда възпалена и оточна, често пъти с точковиден кръвоизлив. Симптомите обикновено отминават за една седмица. Възможно е развитието на вторична инфекция бактериална, която трябва да се лекува с локални и/или орални антибиотици.

Заболявания на роговицата

Роговицата е част от външната обвивка на окото. Тя е гладка, лъскава, прозрачна и много чувствителна. Роговицата има предпазна роля за окото и е най-силния му оптичен елемент.

За разлика от проявленията на клепачите и конюнктивата, заболявания на роговицата могат да доведат до значителна загуба на зрение. Хората с заболяване на роговицата имат намалено зрение в различна степен, болка и чувствителност към светлина. Роговични усложнения се наблюдават при близо 65% от случаите на херпес зостер офталмикус.

Епителен кератит

Най-често първата проява на заболяването върху роговицата е точковиден епителен кератит. На биомикроскоп се виждат множество локални, подути лезии, които се оцветяват при тест с багрила за изследване с биомикроскоп. Тези лезии най-вероятно съдържат жив вирус и могат или да отминат, или да прогресират до дендритна формация. Херпес зостер дендритите са релефни плаки и представляват подути епителни клетки. Образуват “клони” или подобни на медуза модели и имат заострени върхове, за разлика от дендритите при херпес симплекс вируса, където често се наблюдават крушовидно заобляне на краищата. Дендритите също се оцветяват когато се използва флуоресцеин или розбенгал. 

Точковиден епителен кератит може да се прояви дори два дни след първоначалния кожен обрив, докато дендритите често се появяват четири до шест дни, но могат да се появят и след седмици. 

Стромален кератит

Преден стромален кератит

Стромата на роговицата е дебелия среден слой на роговицата, който съставлява 90% от нейната дебелина. Преден стромален кератит може да се наблюдава през втората седмица на ХЗО заболяването, като настъпва при 25-30% от хората страдащи от него. Състоянието, известно също като нумоларен кератит, се характеризира с множество фини гранулирани инфилтрати в предната строма на роговицата под епителния слой. Повечето от инфилтратите лежат точно под вече съществуващи дендрити или зони с точковиден епителен кератит. Предния стромален кератит може да бъде продължителен или рецидивиращ. 

Дълбок стромален кератит 

Този по-късен етап на стромалния кератит е относително рядко срещан и обикновено се развива три до четири месеца след първоначалния остър епизод, но развитието може да варира от един месец до много години по-късно. Обикновено е предшестван от преден стромален кератит. Кератитът може да представлява лезия, състояща се от локализирана зона с възпаление, обхващайки всички нива на стромата или като периферни инфилтрати, които могат да образуват обграждащ пръстен. Отокът на роговицата е отличителен белег за този етап, обичайно свързан с възпаление. Рядка некрозираща форма също може да настъпи. Хроничният рецидивиращ ход не е необичаен, особено без навременно и адекватно лечение. 

Невротрофична кератопатия

Невротрофичен кератит е крайния резултат от намалена чувствителност на роговицата в следствие на херпес зостер вирусно увреждане, което води до повишен риск от травми, намалено сълзене и забавено епително оздравяване. Изтъняване на роговицата е сериозно усложнение, което може да доведе до нейната перфорация. Пациенти с перфорация на роговицата са изложени на риск от развитие на бактериална инфекция. Използването на овлажняващи капки за очи и мехлеми без консерванти може да се предпази развитието на епителни дефекти. 

Увеит

Преден увеит, който се диагностицира с преглед с биомикроскоп, представлява възпаление на ирисът и цилиарното тяло (основната му функция е производството на вътреочната течност) и се среща често при херпес зостер офталмикус. Може да бъде изолиран или свързан с кератит. Възпалението обикновено е леко и преходно, но често пъти предизвиква леко повишаване на вътреочното налягане. Зостер увеит може да доведе до атрофия на ириса (цветната част на окото) и нетипична зеница. Също като при стромалния кератит, курсът на заболяването може да е продължителен, особено без навременно, адекватно лечение. Херпес зостер увеит може да причини глаукома и образуване на катаракта. Хроничното възпаление може да доведе то ендотелиално клетъчно увреждане, което да причини оток на роговицата. 

Еписклератит и склератит

Наличието на еписклератит включва локално или разпръснато зачервяване на конюнктивата и еписклерата (съединителна тъкан на склерата). Склератитът е по-сериозно заболяване, при което е засегната и склерата (бялата част на окото). И двете заболявания могат да бъдат придружени от стромален кератит. 

Остра ретинална некроза и синдром на прогресивна ретинална некроза

Херпес зостер вирусът се счита за първоизточник в повечето случаи на остра ретинална некроза и синдром на прогресивна ретинална некроза. В сравнение с острата ретинална некроза, прогресивната външна некроза на ретината е по-тежък вирусен ретинит, който се наблюдава при имунокомпроментирати хора, често при хора със синдром на придобит имунодефицит. Симптомите включват замъглено зрение и/или болка в едното или двете очи. Острата некроза на ретината се изявява с периферни участъци с ретинална некроза, които се сливат бързо, оклузивен васкулит и възпаление на стъкловидното тяло. 

Хората с компроментиран имунитет с прогресивна външна некроза на ретината не са в състояние да развият възпалителен отговор в стъкловидното тяло, което води до бързо засягане на макулата (областта на ретината, отговорна за ясното централно зрение). И двете състояния често предизвикват отлепяне на ретината. Прогнозата е изключително лоша при прогресивнатата външна некроза на ретината. Прогнозата при хората с остра некроза на ретината е по-добра, като много от тях успяват да постигнат зрителна острота 20/40 (леко зрително увреждане). Лечението включва дълги курсове на орален и интравенозен противовирусен препарат и кортикостероиди.

Постхерпетична невралгия и други неврологични усложнения

Постхерпетичната невралгия засяга около 7% от хората страдащи от херпес зостер офталмикус и се характеризира с променлива степен на постоянна или прекъсваща болка по продължение на засегнатия дерматом. С времето се подобрява, но може да продължи месеци и дори години. В по-тежките случаи е възможно развитието на депресия и самоубийствени мисли. Лечението включва локален крем с болкоуспокояващо и противовъзпалително действие, аналгетици, антидепресанти и антиконвулсанти. 

Макар рядко, е възможно да възникне парализа на черепно-мозъчния нерв засягаща третия (най-често), четвъртия и шестия нерв. В повечето случаи отминава спонтанно в рамките на 6 месеца. Оптичен неврит се наблюдава при 1 на 400 случая и може да предхожда заболяване на ретината или да е резултат от остра инфекция с херпес зостер офталмикус. 

Лечение

Лечението на херпес зостер офталмикус се извършва с прием на орално противовирусно лекарство за период от седем до десет дни. Проучванията сочат облекчаване на болката по време на първите етапи на заболяването, особено, ако лечението започне през първите три дни дни от появата на симптомите и може да има благоприятен ефект върху постхерпетичната невралгия. Започването на лечението рамките на 72 часа от началото на заболяването ускорява оздравяването на кожните лезии, намалява отделянето на вируса и намалява възможността за развитие на дендритен и стромален кератит, както и преден увеит. 

Интравенозно противовирусно лекарство се препоръчва при имунокомпроментирани пациенти. Контрол на острата болка се постига чрез орални аналгетици.

Превенция